и ангелите също.

И господ даже пуска ни порой,

когато нещо му е неприсъщо.

И слънцето залязва,

и стават кратки дните.

И лятото ще спре да ни разказва

за топлината на мечтите.

И листата земята обсипват,

и навяват у всеки тъга,

че с есента не пристигат

ни щастието, ни любовта.

Тя носи ни само

на вятъра хладния зов.

Без чаша чай и топлото рамо

на отминала лятна любов.

Есента дойде и ти пак ме оставяш,

и през този сезон не ми даде минута покой.

Бъди лош, но недей да забравяш:

и дяволите плачат, мили мой...